Върховен Съвет, 33°
Cтария и Приет Шотландски Ритуал в България
ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ - ИДЕОЛОГЪТ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО- ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ
Раковски е бил посветен член на гръцка, белградска и на букурещска ложа. Не случайно е наречен "българският Гарибалди". Той съдействува за образуването на българската ложа "Тайната дружина на верните приятели" в Цариград през1861 г. по образец на карбонарите в Италия.
Основатели стават Стоил Попов и Йосив Дайнелов. В нея членува и Васил Левски, посветен от Стоил Попов от самото и основаване, за което Левски казва в писмо, че се е клел от лятото на 1861 година. Други участници са Стефан Илич,Димитър Гешоглу, Марко Балабанов, д-р Стамболски, хаджи Иванчо хаджи Пенчович , Киро Попов, Атанасаки Стоянович.
Георги Сава Раковски е роден на 2 април 1821 година в град Котел с име Съби Стойков Попович. Той е първият български журналист, публицист, историк и етнограф, който се вълнува от социалните и политически въпроси в национален и световен план, убеден, че едно всеобщо въстание е неизбежно.освобождаването на България.
Контактен, владеещ турски, гръцки и френски в края на 30 – те години на 19 в., Раковски влиза в кръга на „Хотел“Ламбер“, базирана в Париж ложа, създадена от един от най – влиятелните полски Масони – граф Чарторицки, стратег на националното освобождение на Полша от руска зависимост. Най – известният агент на Ложата в Цариград бил генерал Михаил Чайка – Чайковски, с когото става близък младият Раковски.
През 1837 година заминава за Цариград и там става един от учредителите на „Македонското дружество“, което цели освобождението на българите от османска власт. Под влиянието на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.
По същото време Раковски бива посветен в близката до масоните тайна организация „Филики етерия“, продължаваща борбата си за превръщане на Гърция в република. През 1841/42 година, вече под името Георги Македон, бил изпратен във Влашко да съдейства за организирането на т.н. Браилски бунтове. Заловен, той бил осъден на смърт, но присъдата не била изпълнена заради гръцкия му паспорт и високо покровителство. Раковски заминава за Марсилия. Там прекарва година и половина. По нова време френският град бил средище на най – радикалните умове на Европа. Раковски попада под влиянието на Джузепе Мацини с когото се среща лично след 10 години.
Когато се завръща в Котел, заедно с баща си, Раковски взима участие в борбата на местните еснафи срещу чорбаджиите. Обвинени са пред османските власти за бунтовници и са осъдени на седем години затвор. Откарани са в Цариград за излежаване на присъдата и там остават от 1845 до 1848 година.
След започването на Кримската война Георги Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и трупа сведения за османските войски, които предава на руското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски отново е арестуван но спасен от влиятелни застъпници.
През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, после в Нови Сад – Австрия (1856). Тук издава поемата „Предвестник Горского пътника” и своя пръв вестник „Българска дневница”. Заради антитурската му насоченост австрийските власти спират вестника и изгонват Раковски.
След Австрия Раковски отива във Влашко, оттам в Одеса, където издава историческия сборник „Показалец” и изготвя своя Първи план за освобождението на България от 1858 г.
Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от „Тайна канцелария”. Това е нов етап в организирането на освободителното движение.
През 1859-1860 г. в Сърбия започва антитурска кампания, Раковски се озовава в Белград, където на 01.09.1860 г. издава в. „Дунавски лебед” – първия политически орган на освободителното движение в България.
В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението, който представлява конкретизация на първия – общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”. Един полк (легия) от 1 000 души трябва да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне на 150 хиляди, а до Черно море – над половин милион въстаници. В Търново да работи Временно правителство (Началство), за което е изработен и устав.
За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена.
Черногорският войвода Джуро Матанович и Георги Раковски по времето, когато БРЦК води в Сърбия преговори за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания, около 1861 г. в Сърбия.
След разпускането на легията Раковски заминава за Атина с дипломатическа мисия, но разбира, че чуждите правителства гледат своите интереси и се прехвърля в
Букурещ, където издава в. „Будащност” (1864), и редактира сп. „Българска старина” (1865).
В Букурещ Раковски става безспорен ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”.
В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов.
Георги Раковски се разболява тежко и почива на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика и художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.
Неотдавна е открит негов ръкопис, който е е първото лично признание на Раковски, че е масон. Първата му част от 47 страници, е озаглавена: „Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина". В нея революционерът излага
вижданията си за масонството като извор на светлина и добруване на човечеството и определя масона като „человек напълно освободен, зависещ само от съвестта си". Разсъждава и върху лозунга на XIX век: „Свобода, равенство, братство", като отчита, че пред закона всички трябва да са равни. Справедливостта е израз на желанието всички хора да бъдат приети в качеството им на човешки същества, но не може да са равни работливият и мързеливият. Всичко зависи от тях самите. Втората част на ръкописа е 3-странично есе "Ценностите на живота. В него Раковски обяснява причината за несполуките на народа с липсата на вяра за успех. Посланието е изключително актуално и в наши дни.
Статии
